Жега е, дори не помня кога за последно съм си помисляла, че мога да продължа така, както досега, но всеки един момент има своя контрамомент и своето автоимунно минало. Няма я фината реторика на изказа, ако я няма и публиката, макар и не всяка публика да може да оцени краснословието. Когато излезеш от хаоса, обикновено хаоса не излиза от теб и човек не може да има нищо.
Пак взех да пиша лудости под парещото жегаво небе.