Интермецо

Не претърсвай моите привички,
за да ме изучиш и узнаеш.
Не бъди такава като всички,
ако ме обичаш и желаеш.
Радвай се! Недей анализира
подтекста на всяка изненада.
Нещо всеки ден у нас умира.
Аз те искам да си вечно млада.
Нека да сме същи като тая
мъдра, невзискателна природа.
Тя не мисли никога за края,
тя не чака пример и изгода.
Нека се обхванем неусетно.
Всеки да е свой и притежаван.
Всичко да е нежно, мимолетно.
И така до смърт да продължава.
1966


  Радой Ралин