Снежно мартенско и студено. Ръцете ми са зачервени от студа, лицето ми е побеляло от вятъра, снежна съм.... снежна и леко тъжна.
Пише ми се, преди пишех за разтуха, за да изгоня бесовете и да изтрия болката, сега ... сега пиша рядко, вероятно за удоволствие, за да се уверя, че все още мога ... да летя  между редовете с букви и думи, които означават нещо.
Все още не съм разбрала какъв е смисъла да съм такава. Няма как да поема всичката вина, и няма как да поема всичката неспаревдливост върху себе си, ... не че не ми е лудо заради водовъртежа от нископлатени мисли за "какво да купя днес за ядене", та остава и нещо да куца в междуредието с чувствата.
Променила съм се, повърхността не ме блазни с причудливите си проблясъци, не че не мога да наблюдавам водата с часове, но ми е интересно и какво става вътре в нея, какво става после с нея, къде отива и защо е дяволски мътна, ... като катран... като нощ и е тъмна.