Навиците - тези придобитите напоследък и старите ... Животът отлежава във вените ти като старо вино в бъчва ..., и те прави уморен и тъжен. Какво не мога да понеса ли ? Не мога да приема омразата към себе си, желанието за самоунищожение и безразличието ... Не мога да понеса да те няма, когато си мисля за теб... Къде си и защо не мога да те намеря ?
Навик ли е навика за живот ? Има ли го, ако теб те няма ! Какво ме вълнува ли ? Искам да намеря същото усещане, същата тръпка като при прочит на книга, от която ти е настръхнала косата ... Искам да има повече като теб, а не като повечето уж "приятелства". Сигурно аз не съм достатъчно развита да разбирам подобен вид полуживоти, полускъпоценни отношения, в които не знаеш в дадения сценарий кой на какво се прави и кой кого ласкае. Разстоянието убива ... уви - също като навика, този, от които искаш да се избавиш и не можеш !